Часовниковата кула във Видин (днес вече го няма)
е историческа забележителност, датираща от периода на Османското владичество (XVII-XVIII в.). Била е разположена в близост до Катедралния храм "Св. Димитър" и е изградена от камък, с по-тясна горна част, където е бил разположен механизмът. Паметникът е интересен представител на градската архитектура от епохата.
В следващите 6 точки, ви предлагаме полезна информация за старата часовникова кула, споделена от страницата във Фейсбук "Старият Видин"..
Часовниковата кула във Видин
1. Масовото навлизане на часовниците в българските градове настъпило в края на XVIII и началото на XIX век. За разлика от европейската практика, където те се монтирали на църковните камбанарии или в сградите на кметствата, у нас, поради липсата на такива обществени постройки, се налагало строителството на специални кули (Сахат куле), в които да се поставя часовниковият механизъм. Тези часовникови кули обикновено се издигали на градската чаршия и се изграждали с основи от дялан камък, над които имало дървена надстройка, в която се помещавал часовниковият механизъм. Циферблат нямало, а часовете се отмервали със звън на камбана, окачена на върха. Обикновено кулите били високи от 10 до 30 метра, но задължително трябвало да са по-ниски от минаретата на джамиите. Те имали и друго практическо приложение – служили за наблюдателница срещу пожар или вражеско нападение, което не било рядкост, особено в размирните кърджалийски времена.
Видин, един от най-големите градове в европейската част на Османската империя, също имал свой градски часовник. Димитър Цухлев в своята „История на града Видин и неговата околност“ цитира османски списък за имуществото, в който фигурира и часовникът:
„Градът имал 3 395 къщи, 1 593 дюкяна, 13 ханища, 5 бани, 40 фурни, 47 кръчми, 1 телеграфна станция, 2 болници, 2 фабрики, 3 казарми, 28 хамбара за храни, 1 съдилище, 1 митница, 1 градски часовник…“.
За съжаление, до момента няма открити данни кога и от кого е построен този първи видински часовник. Знае се обаче къде е бил издигнат – в Калето, на тогавашната градската чаршия, намирала се на най-високата точка в града. (Днес на това място са сградата и дворът на Математическата гимназия). Пак Цухлев дава кратко описание на часовниковата кула и местоположението й:
„Това е била дървена висока башня (кула) близо до барутния погреб и около нея построени дървени дюкяни, в които се помещавали ювелирните произведения и работилници на куюмджийския еснаф. По-после този часовник бил съборен и изграден нов от камък близо до военната мелница…“
В излязлото през 1882 г. второ преработено издание на книгата „Дунавска България и Балканът“ ученият изследовател Феликс Каниц добавя нова глава – „В стария и новия Видин“, в която описва събитията, разиграли се в града преди и по време на Освобождението. Там помества и рисунка, изобразяваща отвеждането през 1876 г. на български бунтовници към мястото на екзекуция, като за сцена избира точно площада с часовниковата кула, част от която се вижда като фон. Тази рисунка доскоро беше единствения източник, показващ как е изглеждал първия видински градски часовник.
2. Оказва се обаче, че Феликс Каниц е публикувал рисунката 6 години преди издаването на книгата - още на 9 септември 1876 г., в брой 1732 на излизащия в Лайпциг вестник Illustrirte Zeitung. С нея той илюстрирал за читателите станалите през тази размирна година събития в България. При това този първоначален вариант на рисунката е по-добър, на него часовниковата кула се вижда изцяло, а за нея в придружаващия текст има няколко реда, които в книгата липсват, но се оказват важни за нас:
„Илюстрацията по-долу отвежда читателя в центъра на видинската крепост, на площада с часовника, чиято красива камбанария замени нейния безформен дървен предшественик през 1864 г. Пред него и в близост да барутния погреб, заобиколен с яки стени, където иначе в мирни времена се трудят известните български майстори на филигранни сребърни изделия, виждаме сцена, която за съжаление много често се повтаря през последните месеци…“
От този кратък текст става ясно, че „новият“ видински градски часовник, за който пише Цухлев, всъщност е старият, на старото място, но дървената му надстройка, в която е бил часовниковият механизъм, през 1864 г. е била подменена с каменна, над която е издигната красива камбанария.
3. Рисунката на Каниц във вестника от 1876 г. и в книгата от 1882 г.
Рисунката дава възможност да видим как е изглеждала видинската часовникова кула, на която добре се различават 4 части. Основата, в която е входът, е четиристенна, а над нея има втори етаж, който има 8 стени, заради витата стълба във вътрешността му. Над тях е помещението за часовника, над което пък се извисява камбанарията, която е открита, за да се чува надалеч камбанния звън. На нивото на камбанарията има площадка, обградена с парапет, вероятно използвана като наблюдателница
4. Рисунката на Феликс Каниц не е единствената, на която може да се види някогашната видинската часовникова кула. Пак през 1876 г. във Видин пристигат кореспондентите на френския седмичник „L’Illustration” Лудвиг Ригондо и Жан Пол Кофман, които пишат редица материали за събитията в България и за започналата Сръбско – турска война. Това издание помества на първата си страница в броя от 21 октомври 1876 г. голяма гравюра, показваща пристигащите заради войната от Египет във Видин турски военни части. Мястото, през което преминават войниците, е същото, както и на рисунката на Каниц – площада с часовниковата кула, която и тук е използвана за фон.
5. По-внимателното разглеждане на двете рисунки показва, че те се различават значително в детайлите, особено в горната част на кулата. Сега е невъзможно да се прецени коя от двете рисунки е по-точна, но все пак трябва да се има предвид факта, че Каниц не е очевидец на случвалото се във Видин и вероятно е рисувал кулата по спомени и направени скици по време на предишните си посещения в града. А френските кореспонденти са били на мястото на събитията през 1876 г., при това единият от тях – Кофман, бил художник, който поискал и получил специално разрешение от видинския паша да рисува видяното. Разликата в детайлите може да се дължи и на сложната технология, която тогавашните илюстровани издания използвали. Техните кореспонденти изпращали по пощата в редакцията направените скици от местата, където пребивавали. По тези скици редакционният художник рисувал картина, като според опита и майсторството си често добавял нови детайли за по-голяма достоверност. Накрая от тази картина пък гравьор изготвял матрицата за отпечатване. При този дълъг процес неминуемо имало неточности, което може да се види и на много от старите гравюри, изобразяващи Видин – зад града, като фон на тях почти винаги има добавени високи планини.
6. Само няколко месеца след отпечатването на показаните рисунки Русия обявява война на Турция, в която се включва и Румъния. Между Калафат и Видин започва артилерийска престрелка, която продължава почти една година и нанася големи поражения и на двата града. Една от жертвите става и видинската часовникова кула, чиято горна част е съборена от румънски снаряд. След Освобождението тя не е възстановена, а камъните от нея и от намиращия се наблизо барутен погреб, който също се вижда на рисунките, са използвани в строителството на обществени сгради.
Сравнена със запазените до днес подобни съоръжения в много български градове, видинската часовникова кула каквато я виждаме на рисунките, изглежда доста по-красива и по- внушителна.
Часовник в Катедрален храм „Св. вмчк Димитър Солунски”
Часовникът на Катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин е монтиран през 1900 г., изработен от немската фирма „Ion Mannhardtsche“ в Мюнхен за 8500 златни лева. Считан за най-стария работещ кулов часовник в България, той се навива ръчно, а механизмът му е реставриран и работи от 06.12.2020 г
окт. 25, 2014 статия vidin-online.com
заглавие "През 1900 година започва да работи часовникът на катедралния храм"
„Св. вмчк Димитър Солунски” във Видин, каза за Радио “Фокус”- Видин Николай Маринов, който отговаря за поддръжката на механизма. Часовникът е произведен от мюнхенска фирма. Поръчката е направена около 1880 година, когато е започнат и строежът на катедралния храм. Производителите искат 10 000 златни лева, но видинските управници предлагат 7000, защото толкова са имали.
В крайна сметка са заплатени 8500 златни лева и часовникът е доставен до видинското пристанище с две големи камбани с тегло 940 кг и 470 кг. „Този часовник не прилича на никой друг, който е познат в часовникарския живот. Той се характеризира с някои много мъдри технически решения, които постигат една съвършена простота на конструкцията му”, каза Николай Маринов. Той добави, че този часовник е уникален. Преди 4-5 години идват да го видят инженери от техническия университет в Мюнхен.
Те са учудени как часовникът е попаднал във Видин, тъй като такива навремето са се е произвеждали само по поръчка за големи западно готически катедрали. Два пъти е спирал часовникът от монтирането му във видинската катедрала. Веднъж при навиването му в миналото и след това по време на голямото земетресение в Турция.
В последно време часовникът е спирал два пъти, поради счупване на вал, което е познато в техниката като „умора” на материала. В момента часовникът работи безукорно и отмерва точно времето, добави Николай Маринов. Течовете от куполите на храма не са отразяват на работата на механизма. Проблеми обаче са създали множеството гълъби, които са се настанили в таванското помещение при един от ремонтите на покривното покритие. „Работниците не са затворили капандурите и цялото таванско помещение е населено с безброй много гълъби. Те са нанесли щети на щанги и лостове, замърсяване, което ми причини сериозни проблеми, но се опитваме да го оправим в най-близко време”, каза Николай Маринов. Той се грижи за градския часовник на Видин от края на 1997 година.
Радио “Фокус”- Видин.
Видео: БТА
статия в.ТЕЛЕГРАФ 2.04.2022
заглавие "ВЯРА: Катедралният часовник на Видин бие вече 122 г."
122 години часовникът на катедралния храм "Св. Димитър" във Видин отмерва времето. Ден след ден, месец, години, век, на всеки четвърт и кръгъл час камбаните известяват точния час.
Лятно време
На 27 март той за пореден път мина на лятното часово време. Според някои изследователи това е най-старият кулов часовник в България, който все още работи. Той е изработен от мюнхенската фирма "Манхард" (Ion Mannhardtsche) през 1900 година. Отдавна фирмата е фалирала и не съществува, разказва историята на часовника архимандрит Антим, протосингел на Видинска епархия. A църковен часовник с подобен механизъм, поставен преди повече от век, е единственият работещ в Европа.
Камбани
Камбаните му са прозвучали за пръв път на 21 август 1900 г. И оттогава механизмът работи безупречно. Той е изразходвал по-малко от една трета от капацитета си и може да отмерва времето още 300-400 години, убедени са специалисти часовникари. В България няма аналог на този прост и съвършен механизъм. Само навиването му отнема час и то се извършва ръчно. На височина от 12 метра трябва да се издигнат три тежести, всяка от които по 250 кг. За да улеснят навиването на механизма, специалистите, които се грижат часовникът да работи безупречно, го курдисват 2-3 пъти седмично.
120 стъпала
Часовниковият механизъм се намира в подпокривното пространство на храма “Св. Димитър”. До него се стига по 120 стъпала, след това човек се изкачва на 12 метра височина по дървена стълба и чак тогава стига до механизма и разположените до него две камбани.
Интересна е историята на часовника. Тя е записана върху дървената кутия, където е поставен преди 121 години. По нея се четат имената на часовникарите, предимно турци и евреи, които са го поддържали през годините. Градският часовник е купен от Видинската община през 1900 година за 8500 златни лева. Общинските съветници успели да намалят първоначалната цена от 10 000 лева и така той бил доставен в дунавския град.
От по-късни протоколи става ясно, че при даването на поръчката от кметството са се интересували какви средства ще са нужни за осветяване на циферблатите нощем. В крайна сметка 500-те лева, искани от немската фирма за тази цел, оставят часовника без осветление.
Пускане
За датата на пускането му в действие 21 август 1900 г.,16 часа, свидетелства една покана от председателя на Църковното настоятелство до специално утвърдена комисия от Градското общинско управление при приемането на монтирания вече часовник.
Общинският съвет е поемал поддържането на часовника и заплатата, макар и минимална, на часовникаря. В бюджета му за 1902 г. за първи път се определя възнаграждение на “майстора за смазване, почистване и курдисване на градския часовник” - 180 лв. годишно (заплатата на кмета тогава е 3600 лв. годишно). Името на първия градски часовникар също е знаменателно – Моисей Лазаров. То се среща за първи път в заповед на кмета от февруари 1903 г. През април 1904 г. той е сменен от Исмаил М. Бошняков. Някои от часовникарите са написали собственоръчно своите имена и бележки по стените на дървения шкаф, в който е поставен механизмът. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев.
Царство Божие
От 1940 г. го поема Кръстьо Петков Динчев и неговите наследници. В края на 1996 г. часовникът се е повредил и не е работил до 26 октомври 1998 г. Поправя го Николай Маринов и го пуска в действие на храмовия празник – Димитровден, и се грижи безкористно за изправността и точността на часовниковия механизъм до своята смърт преди три години.
Камбаните всеки ден звънят на всеки петнадесет минути, половин и кръгъл час. За видинчани отдавна църковният часовник е един от символите на града. Той напомня за превратностите на времето, преходността на човешкия живот, но и за вечността на Царството Божие.
Специалисти от Мюнхен идвали заради механизма
Архивите са съхранили една интересна и необичайна история. Интерес към видинския катедрален часовник в един момент проявяват от Техническия музей в Мюнхен. Негови представители идват във Видин, за да видят часовника чудо, надживял времето. Специалистите от музея са категорични – църковен часовник с подобен механизъм, поставен преди повече от век - единственият работещ в Европа.
С гордост протосингелът разказва още, че часовниковият механизъм не се влияе от атмосферните промени. Избързва с 1 минута за два месеца. Спирал е два пъти за две години от края на 1996 до октомври 1998 г. - веднъж планово за ремонт и в часа на земетресението в Турция през август 1999 г.
Специалистите твърдят, че часовникът има още три-четири века живот, ако се поддържа редовно.