Часовниковата кула във Варна 

   Часовниковата кула на Варна или Градския часовник е издигната в средата на ХVIIIв. Сахат-кула се е намирала в градинката зад сградата на театъра и е служила и като наблюдателница на пожарникарите. Идеята за издигане на представителна кула за градски часовник се реализирала през 1888г, когато кмет бил Кръстю Мирски. Варненската община поръчва на архитекта Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра. Тъй като театралният салон на града изгорял през същата година, било поръчано до кулата да се построи и сграда за събрания и театри. След две години новата часовникова кула и зала "Съединение" били завършени и тържествено открити.
   Часовниковият механизъм за кулата бил купен от Англия от известния революционер-часовникар Отон Иванов. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите стради били все още рядкост и от нейната височина се виждал целия град. Наблюдателите сигнализирали за пожар през деня с разноцветни флагове, а през нощта - с фенери. Противопожарната дейност била преустановена след прекарването на телефон на пожарната команда през 1898г.  Часовниковият механизъм е произведение на изкуството, но учудващо никъде по него не е указано името на фирмата - производител. Часовниковата система е затворена в голяма дървена кутия, до която се стига по виещи се тесни стълби, прилепени към каменните стени. Най-отпред е малък циферблат, който служи както за контролиране на хода на часовника, така и за сверяването му. Чрез система от оси и зъбни колела на всеки 4 секунди движението се предава на стрелките, отвън на кулата. Вместо познатите ни от днешните часовници пружини механизмът се задвижва от тежести, висящи в средата на кулата. "Навиването" на часовника става като нишката, на която са закачени тежестите се навива чрез обикновена манивела на голям барабан встрани от основната група зъбни колела. Посредством друга ос пък се предава движението към чукчето на камбаната на върха на кулата. До 1930 г. камбаната отмервала часовете по два пъти през интервал от една минута. Часовникарят Отон Иванов (починал през 1932 г.) свързал живота си с тази кула. По наследство и призвание неговият син Отон Иванов продължава да се грижи за часовника до смъртта си през 1976 г. Негов чирак още от 1940-те години и приемник днес е Боян Николов. И сега над 100-годишния часовник отмерва времето точно.
Преди няколко години вестниците писаха, че часовника бил спрян за ремонт. Истината е, че през нощта наветия сняг образува ледена купчина на циферблата, в която се спират стрелките. Когато се налага истински ремонт стрелките на градския часовник се преместват ръчно. Така варненци могат да бъдат винаги точни.

източник:
varna.info
opoznai.bg