Часовниковата кула в Банско

източник: wikipedia.org

Камбанарията на църквата „Света Троица“ е възрожденска постройка в пиринския град Банско, България. Построена е в 1850 година в северната част на църковния двор и е сред малкото камбанарии в България, които служат и като часовникови кули. Сградата е дело на уста Глигор Доюв и местни майстори. Тя доминира над силуета на града и заедно с църквата е смятана за едно от най-високите постижения на българската народна архитектура.

Камбанарията е призматична каменна постройка, разделена във височина на три неравни части с два корниза и малка дървена надстройка най-отгоре. Основите са дълбоки – на 3-4 метра. Камбанарията излиза от земята без цокъл и е квадратна със страна 5,20 m. Височината на сградата е 14,92 m, като леко се стеснява нагоре. Зидарията е от ломен гранит, като ъглите са от обработен камък. До 6 m зидът е дебел 1,20 m, а по-нагоре става 1 m. По външна дървена стълба от юг се стига до пода на камбанарията, който е на 3 m височина. Входът има малък балкон с покрив. Оттам вътрешна дървена стълба води до пода на часовниковото помещение на нивото на първия хоризонтален корниз. Частта между първия и втория корниз е висока 2,58 m и е с лек отстъп от всички страни. Има кръгли отвори на четирите страни, с декоративна каменна плочка над всеки, но само от юг и север в отворите са монтирани циферблати. Зидът тук е дебел 0,85 m, а ръбовете са притъпени. Часовникът е изработен от банския майстор Тодор Хаджирадонов и е поставен в 1866 година. Третата част – тази с камбаните, е висока 5,20 m и също има отстъп. Има четири аркирани отвора от четирите си страни, които имат дървени парапети. Високи са 3 m, широки 2,60 m и са кантирани с червени тухли. Над всяка арка отново има декоративна каменна плочка. Завършва с корниз от дялани камъни и едноулучни керемиди. Четирите камбани са отлети в 1894 година в Пловдив от банскалията Лазар Велеганов. Дървената надстройка има чисто декоративни функции. Висока е 4,60 m, има шест стени и е покрита със звездообразен покрив, обшит с ламарина, върху който има голям кръст. Камбанарията се съчетава отлично с архитектурата на църквата и играе важна роля при оформянето на силуета на градчето.

Братя Велеганови- камбанолеярите от Банско

В допълнение на историята за кулата, неразделно от нея е делото на Майстор Лазар, пример за уменията и находчивостта на българите от преди 190 години..

Автор: Любен Попстефанов за книгата "Как бе построена църквата в Банско" с автор Никола Янчовичин

      Едва ли за камбани може да се намери по-подходящ израз от този, който са намерили римляните: Живите зова. Мъртвите оплаквам. Мълниите чупя. И наистина, в зависимост от случая камбаните могат весело да пеят, да стенат и жално да ридаят или гневно да гърмят.
Отливането на камбана е сложен и рискован занаят, който изисква не само сериозни познания и дълъг опит, но и голяма дързост. Във времената на робството нищо не е могло да замени звънът на камбаната. Той е бил поличба и знамение, който криел божествени тайни и човешки надежди. Отливането на камбана е знаково събитие , празник и ритуал
По нашите земи поради робството  не е имало толкова прочути центрове за леене на камбани като Киев в Русия, Брашов в Трансилвания, Виена в Австрия или Аполда в Тюрингия, но с пълно основание може да се гордеем,че именно в Банско от Виена е донесен редкия и престижен камбанолеярски занаят. Без съмнение, това е резултат от създадените през 18-ти век връзки на банските търговци  със Западна Европа.

Родоначалникът
В Банско се знае, че майсторът Благо Велеганов /род.ок.1780 г./ е зограф, резбар и леяр в светогорските манастири.

Синът му Димитър Бл. Велеганов /род.ок.1812 г./ усъвършенства във Виена леярския занаят. С обяснимо самочувствие той гравира името си на два големи свещника, дарени от него през 1865 г.на църквата "Св.Троица".

Дирите на следващото поколение леяри се проследяват в Ботевград. Лазар Д. Велеганов изработва камбаната за часовниковата кула - символ на града, построена през 1866.

Велеганови определено са с комитски корен. 
Още преди средата на 19-ти век те отливат куршуми за дружините на известните бански войводи: Терзи Никола и кир Благо Тодев, които успешно се справят с  кърджалийските банди, вилнеещи в района. Това е и основната причина синовете на Димитър Велеганов- Иван и Лазар да бъдат подгонени от турските власти като опасни за покорството на раята.
За по-сетнешната съдба на фамилията научаваме от историческите бележки на Благо Ив. Велеганов, публикувани в каталог от 1939 г. 

Установяване в Пловдив
Иван и Лазар напускат родното Банско и след дълго скитане се установяват в Пловдив през 1872 г., където основават леярската фирма "Братя Д. Велеганови" за изработване предимно на камбани, свещници, полилеи и отливане на разни машинни части. Развитието на фирмата съвпада с революционния подем, когато идеята за освобождение е назряла и изпълнила душите и сърцата на целия български народ. Братя Велеганови взимат решително участие в подготовката на Априлското въстание, като отливат куршуми за пушките и лъвчета за калпаците на въстаниците. При разгрома на въстанието през 1876г. Иван Д. Велеганов е заловен от турските власти, обявен за опасен враг на империята и затворен в тъмницата, където умира. След тежката загуба на брат си Лазар Велеганов продължава да развива фирмата и прибира при себе си братовия си син- Благо Ив. Велеганов като напълно го посвещава в бащиния му занаят - камбанолеенето. 
Въпреки всички превратности фирмата „Велеганови“ се развива успешно и получава редица отличия: почетни дипломи от Пловдивските изложения през 1892 и 1898г., златни медали от Горнооряховския мострен панаир през 1925 и 1926г.; от Старозагорската изложба през 1927 г.; от Пловдивския мострен панаир през 1933, 1934 г., 1935, 1936г. и др. 
Велеганови продължават да живеят в Пловдив до днес. Традицията се продължава от инж. Лимонов,  който е женен за дъщеря на Лазар Бл. Велеганов.
Новите камбани и часовници на фирмата се свързват с туристическия бизнес.  В Добринище часовникът  и камбаните на комплекс "Русковец" са тяхно дело.