Изработване на винтова резба

Съединения с резба

   Най-често срещаният начин за разглобяеми съединения са съединенията с болтове и винтове, т.е. съединенията, при които връзката се осъществява посредством резба. Според учебниците по машинни елементи разликата между тези крепежни елементи е, бе при болтовете връзката се осъществява чрез навита върху болта гайка, докато винтовете се завиват и притягат в отвор с резба в единия от детайлите. Най-общо казано, резбите се делят на метрични и цолови, като последните намират приложение най-вече при тръбните водопроводни резби.

Според българските стандарти винтовете, болтовете и гайките имат метрична резба. Резбите още се различават по профила си, като най-често се използват резбите с триъгълен профил, които именно се използват при винтови съединения и различни скрепителни елементи. Трапецовидната резба се използва при различни задвижващи валове, прави се на струг и не представлява интерес за домашния майстор. Освен това резбите биват десни и леви, като вторите намират рядко приложение.

Метричните резби се обозначават с буквата М и нейния диаметър, например М10. Когато резбата е ситна, в обозначението се добавя и големината на стъпката, например М10х1 или М10х1,25.

Затова, когато се говори за резба в практиката на домашния майстор, най-често се разбира метрична резба с триъгълен профил и нормална стъпка, която лесно може да бъде направена в домашни условия с помощта на:

    плашки - за външна резба и
    метчик – за вътрешни резби.

В масовата практика резбите се характеризират с техния диаметър и  стъпка – разстоянието между два съседни профила. Най-често се използват резби с нормална (едра) стъпка, но при някои машинни детайли, включително и при фина механика, приложение намират и резби със ситна стъпка.

Тези два параметъра са необходими, за да може да се подбере точният инструмент за нарязване на съответната резба.

Най-подходящи за любителски цели са комплектите с метчици и плашки. 

Вътрешни резби

   За нарязване на вътрешна резба е необходимо предварително да се пробие отвор с точно определен диаметър – в зависимост от диаметъра на резбата. Тук е особено важно да се работи с точно предписаното свредло и не случайно комплектите с метчици съдържат и съответните за всеки от тях свредла. Диаметърът на свредлото в зависимост от големината на резбата е даден в таблицата. Посочени са данните за най-често използваните в домашната работилница резбови съединения, изпълнени с нормална (едра) резба от М3 до М12. Посочени са диаметрите на отворите при вътрешна резба, както и външния диаметър на детайла (цилиндрична метална пръчка, престърган на струг винт и др.) за нарязване на външна резба.

При вътрешните резби, за ориентировка може да се приеме съотношението „диаметър на отвора = 0,8 от диаметъра на резбата“. Така например за нарязване на вътрешна резба М4 отворът се пробива със свредел ØЗ,3.

   След като отворът бъде пробит до необходимата дълбочина, се пристъпва към нарязване на резбата. Вътрешните резби се нарязват с метчици, които често биват в комплект от два или три метчика. Всеки от тях отнема част от метала по профила на резбата и последователно нарязва част от нея – грубо, средно и окончателно. Първият метчик снема около 60% от метала, вторият – 30%, а третият, окончателният, зачиства и калибрира резбата.

По този начин нарязването става с прилагане на по-малък въртящ момент върху метчика (намалява се рискът от неговото скъсване), той „захапва“ началото на резбата по-лесно и профилът на резбата става по-чист, без разкъсвания на метала по върха му.

Метчиците в комплект се маркират с чертички – съответно първият с една, вторият и третият с по две и три чертички. Понякога обозначаването се извършва и с цифри.

Опашката на метчика се захваща в специална ръкохватка и с нейна помощ се върти.

Има и комбинирани единични метчици. Резбата се нарязва с един метчик. В показаните тук комплекти те са такива.

При нарязване на резби в стомана, мед, бронз или алуминий се препоръчва капване в отвора на по няколко капки маслена течност за пробиване. Само в месинг и чугун резбите се нарязват на сухо.

Нарязването започва с най-грубия, с първия метчик, като е много важно резбата да се поведе правилно – метчикът трябва да се държи напълно съосно на отвора – най-често перпендикулярно на плоскостта. Ако резбата се поведе накриво, след това трудно се коригира и профилът й, поне в началото, ще си остане повреден. Метчикът се върти бавно и равномерно. На всяко 1 до 3 завъртания или щом започне „да затяга“ в отвора, той се завърта обратно на 1/4 -1/2 оборот, за да се начупят стружките. Ако се приложи по-голямо усилие, особено ако метчикът опре о дъното, той може да се счупи. След първият, нарязването продължава с втория метчик и накрая се довършва с третия.

При нарязване на резба в глух отвор той се пробива на дълбочина, по-голяма от дължината на резбовата част. На всеки 2-3 оборота на метчика той се изважда и стружките се отстраняват.

При нарязване на резби в по-тънки материали се използват и метчици, които обединяват трите метчика в един, и резбата се нарязва на един ход.
 

Външни резби

   Външна резба имат винтовете и болтовете. Външните резби се нарязват с плашки, които в зависимост от вида й могат да бъдат за метрична, цолова или тръбна резба. Плашките имат формата на цилиндър с вътрешна резба и се поставят в нарочна ръкохватка, където се закрепват с един или повече винтове. Резбата се нарязва наведнъж и с една плашка. Външният диаметър на стеблото, върху което се нарязва резбата, трябва да бъде с 0,1-0,2 mm по-малък от нейния външен диаметър. За най-често използваните големини на резбата, те са посочени в таблицата. За да захване по-лесно плашката, на челото на стеблото чрез изпилване се прави лека фаска (скосяване). Описаната техника за въртене на метчика важи и за правенето на външна резба с плашка.

Също по темата, следва информация от plastmasoviizdelia.com

Диаметри на свредла за пробиване на отвори за нарязване на метрична резба

За нарязването на резба на вътрешен отвор се използват ръчни или машинни метчици в зависимост от използвания метод. Отвора, на който ще бъде нарязвана резбата трябва да има правилен диаметър – малко по-голям отколкото вътрешният диаметър на резбата. В зависимост от размера на отвора и големината на стъпката на резбата този отвор варира. Неговите стойности можете да видите в таблицата по-долу.