Часовниковата кула на Община Плевен

Източник agro.bg
August, 2008

Часовникът носи немската марка Rochlitz и е поставен високо над фасадата на Плевенската община през 1929 година
   Градският часовник на площада в Плевен, който има почти 80-годишна история, е сред най-точните в Европа. Това твърди потомственият часовникар, който го поддържа - Петър Марцев. Той поставил в часовника своя разработка на дигитален кварцов механизъм с голяма точност, който веднъж в денонощието автоматично го сверява с еталона. Марцев има желание да направи още по-модерна система, при която сверяването, ако се налага, да бъде на всеки час.

Часовникът носи немската марка Rochlitz и е поставен високо над фасадата на Плевенската община през 1929 г. Още при проектирането на обществената сграда - призната за един от красивите паметници на културата у нас, е предвидена специалната кула за часовника. На първото й ниво са разположени тежестите, на второто - механизмите, а на третото - камбаната, отброяваща отминалото време. Часовникът се е превърнал в една от основните отправни точки за ориентация в 130-хилядния град и в негов неофициален символ. Любимото място за срещите на плевенчани е "под часовника".

Използваните материали по-долу са от книгата на Любомир Буковски – „Плевен – среща с миналото 1877 – 1944г.“

    Проектирана през 20-те години на XX век за „Сметна палата“ или „Окръжно здание“ – както са го наричали тогава. Автор на проекта е западният възпитаник арх. Коста Николов (проектирал сградата на ЦУМ – София). Работните чертежи са изпълнени на особена хелиографска хартия – с бели линии върху син фон, подобно на фотонегативи.

Сградата е четириетажна, със сутерен и седем етажна часовникова кула, като последните три етажа на кулата са предназначени за Плевенския градски часовник. Механичният часовник е доставен от Германия, а камбаната, отброяваща целите и половинките часове, е българска.

Сградата е построена в периода 1926 – 1928г. от рождения в с. Гложене – Тетевенско, Милчо Генчев Сираков (1890 – 1957г.), който печели търг измежду 10 конкуренти. Странното е, че той не е бил строител или предприемач, а крупен плевенски лозар. Той е бил изпълнител и на друг голям обект – училището „Цар Александър II“ (мъжката гимназия).

Административната сграда е проектирана с десет входа, в т.ч. един главен на западната фасада откъм площада, три второстепенни (два на източната и един на южната фасада), три малки (арестантски) входа от към северната фасада, един тунел за вътрешен двор и два входа от към вътрешния двор.

Има осем броя стълбища проектирани в готически стил. След големия пожар от 1961 г. днес в сградата има около 110 стаи и 2 заседателни зали (на 1 и 3 етаж). При строителството е използван мрамор и подова керамика от Италия.

Използваните материали по-горе са от книгата на Любомир Буковски – „Плевен – среща с миналото 1877 – 1944г.“

Rochlitz (Рохлиц) Германия - производител на кулни часовници

   Освен емблематичния часовник на сградата на Община Плевен, механизми на берлинската фирма C.F. Rochlitz могат да се срещнат и на други исторически места в България. Тези часовници са били внасяни предимно в края на XIX и началото на XX век заради тяхната пословична немска прецизност.

Ето къде още в България се знае за наличието на механизми от тази марка:

1. Катедрален храм „Св. Успение Богородично“ – Варна
Това е един от най-известните примери. Часовниковият механизъм на варненската катедрала е монтиран през 1904 г. и е дело именно на C.F. Rochlitz.

    Особеност: Механизмът е изключително масивен и задвижва четирите циферблата на камбанарията. През годините е претърпявал реставрации, за да продължи да функционира точно.

2. Сградата на старата Община (днес Музей) – Ямбол
В Ямбол също се съхранява духът на Rochlitz. Часовникът на фасадата на старата общинска сграда (днес Регионален исторически музей) е доставен от Берлин.
    Особеност: Подобно на този в Плевен, той е част от архитектурния ансамбъл на административния център на града от началото на миналия век.

3. Гарови часовници
В миналото БДЖ често е поръчвала механизми за големите железопътни гари от реномирани европейски производители. Макар много от тях да са заменени с модерни системи, в някои от старите гарови здания (като тези по линията Русе-Варна или София-Пловдив) е имало или все още се съхраняват части от механизми на Rochlitz в техните музейни сбирки.

Защо са били предпочитани?

Механизмите на C.F. Rochlitz са се отличавали с термична компенсация, като махалата им са проектирани така, че да не се влияят от големи температурни амплитуди (важно за открити кули). Дълголетие - зъбните колела са изработени от специални сплави, които издържат на триене десетилетия наред с минимална поддръжка.

Препоръки:
Ако имате път към Варна, посещението на камбанарията на Катедралата (взима се специално разрешение) е най-добрият начин да видите „брата“ на плевенския часовник в действие!