Часовниковата кула в Севлиево

Часовниковата кула  е най - старата запазена обществена постройка в Севлиево. През  ХVІІІ век градът е административно средище и център на занаятчийството и търговията в района. Развитието на занаятчийството налагало спазването на определени правила на работа, права и задължения на занаятчиите. В тази връзка в някои градове на страната започват да се издигат високи часовникови кули, чиито камбани съобщават за всеки изминал час.      

Според някои краеведи Севлиевската часовникова кула е построена през 1777 година, други специалисти са на мнение, че на годината, изписана с арабски цифри над входната и врата съответства годината 1779г. Върху камбаната е гравирана годината 1775.

Строежът й много наподобява средновековна българска бойна кула, каквито са открити и в средновековния град и крепост "Хоталич", край Севлиево. А това според директора на градския Исторически музей Найден Петров дава основание да се смята, че най-вероятно е строена от български майстори. Часовниковият механизъм е оригинален, ръчно кован и продължава да отмерва времето, както преди векове, когато е отмервала работното време за стопански и други дейности в годините на икономически подем, предшествали обявяването на Севлиево за град през 1580 г. под името Селви.

Във външния вид на камбанарията се различават три основни части. Във вътрешността на каменната основа се движат въжетата с тежестите на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. Във вътрешността й се намира камбаната, а през отворите по стените свободно излита звънът. Интересни са каменните релефи, които изобразяват строителни инструменти, военни предмети, различни розети.                    

През 1871 година известният австроунгарски пътешественик археолог и етнограф Феликс Каниц, при едно от пътуванията си по българските земи престоява няколко дни в Севлиево. В пътеписа си „Дунавска България и Балканът” той описва впечатленията си от града, като споменава и Часовниковата кула. Паметната плоча монтирана върху стената на кулата отразява събитията от юли 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие, организирано от ентусиазираното севлиевско гражданство, хусарите сядат при градския часовник да си починат и да се нахранят.        


източник:
Община Севлиево                      

Часовниковата кула се превръща в градска забележителност и неизменен елемент от живота на севлиевци и за нея през годините се полагат грижи. Като важни новини в общинските вестници през годините 1911, 1924 и 1965 се публикуват съобщенията, че е правен ремонт или е поправян часовниковият механизъм. Обявена е за архитектурен паметник на културата.