Часовниковата кула в Брацигово
Кулата е построена от от самобитен архитект и строител, майстор Иван Драгов през 1884-1886г., висока е 29 м. Часовнка работи и на всеки час възпроизвежда камбанен звън.
Със своето основно решение и с общата си архитектурна композиция, камбанарията принадлежи към възрожденската архитектура, но по детайл и украса тя е възприела някои навлезли след Освобождението влияния на съвременната западноевропейска и руска архитектура.
Дълго време тази камбанария е най-високата сграда на Балканския полуостров. Тя успява да остане непокътната по време на Чирпанското земетресение през 1928 г., единствената ѝ повреда е напукване на мазилката.
Кулата била замислена по-ниска, но по време на строежа Иван Драгов променил проекта и я издигнал по-висока. При строежа ѝ друг майстор се присмял на Иван Драгов, че има слаба пукнатина на първия кат на сградата и тя ще падне. Майсторът залепил цигарена хартийка на пукнатината и след като на другия ден видял, че тя все още е там весело подвикнал на калфите: „Не падиня, не падиня!“ Нещо повече, той смятал да я прави двуетажна, но заради присмеха, когото отнесъл сложил още два етажа. Така, днешната камбанария е висока тридесет метра.
Камбанарията има една характерна конструктивна особеност. Стените на долните два етажа са каменни и много дебели, останалите два етажа са иззидани с тухли. Камбанарията е окачена на самостоятелна дървена конструкция, стъпваща върху каменните зидове на границата между камъка и тухлата.
По такъв начин тухлените зидове носят само паянтовия купол, който е горен завършек на камбанарията. Това умело устройство, израз на зряло техническо майсторство, осигурява вертикалното тяло срещу големите хоризонтални сили, които биха са получили при земни трусове. Силните земетресения, на които е бил подложен този район, досега не са се отразили неблагоприятно върху здравината на камбанарията.
Височината на отделните полета намалява, но те са все по-сложно и по-богато разработени. Най-долната част е без отвори, на втория етаж има 4 прозореца, а на третия и четвъртия – по 8. Прозорците имат различна форма. Корнизите, които ги делят, също се променят от по-прости към все по-сложни.
Отношението между първите два и вторите два етажа, без купола, е точно 3:2. Етажите отделно са в отношение 3:2:2:1. Така с помоща на прости аритметични отношения известният майстор Иван Драгов успял да изгради архитектурна композиция, чийто отделни части са свързани в хармонично единство.“ – пишат арх. Пею Бербенлиев и Владимир Пъртъчев в „Брациговските майстори строители“.
Какво казват туристите за нея?
“Качвал съм се горе и единственото, което ми се е запечатало от часовника е двете тежести, които представляват цилиндрични кофи, пълни с камъни и чакъл, и рамена, които движат стрелките дълги може би метър, .. защото машината е някъде в средата.”
източник:
tosunbei потребител на strelki.info